на която съм кръстена, беше първият ми водач в областта на принципите, върху които се гради един успешен брак.

По правило, жените в моето семейство от едно поколение назад не работеха. Единствената им задача беше да се грижат за семейството си.

Та, един ден - бях още на 12, с баба чакахме дядо да се върне от работа. Масата беше подредена, вечерята се поддържаше топла на печката, а баба през минута-две отиваше до прозореца и поглеждаше иззад бялото кухненско перденце навън.

- Бабо, какво има там?
- Нищо, каза баба. Гледам кога ще се появи дядо ти.
- Ама нали той като дойде, ще влезе тук.
- Сега искам да ти кажа нещо важно. Когато станеш голяма - продължи баба, ще се омъжиш. И е важно съпругът ти да иска да живее само с тебе. Затова, като дойде време да се върне от работа, ти трябва да си готова с вечерята. Масата да е подредена, а ти поглеждай навън. Преди това не забравяй да си облечеш хубава рокля. Като го видиш да се задава отдалеч, направи салатата - да е свежа като влезе. Когато е вече пред вратата, можеш да сипеш и от яденето - ако ще го сервираш веднага. Като отвори вратата, първо ще види ти колко си хубава, а след това ще види как от чинията му излиза пара.

- А после, бабо? - попитах аз.
- Е, после - каза баба Руми, ще се навечеря.
- И какво? Защо така ще иска да живее с мене?
- Ами - заключи баба - досега не съм чула мъж да е напуснал жена си след вечеря.

любовта на мъжа, минава през стомаха!
Едно време, когато жените не са работили са важали други правила!

изключително много от това, което ми каза. Имах чувството, че прави някаква магия, която държи дядо при нас :-)

Прибирам се от работа и наместо да мисля как ще се изпружя в тилен лек с контрашпиц, започвам да се питам какво да наготвя за вечеря.
Готвя си и си поглеждам часовника кога чудото ще се прибере :)
Облечен в любимите ми мърляви дрехи.
Раната прави борбата :)))

грандиозно разпиляване на енергия, а аз съм икономичен човек и изобщо не одобрявам цялото това търчане напред-назад на населението, което вместо да се концентрира върху най-важните неща, е хукнало да се "реализира" и да "гради кариера", което пък от своя страна, пак според мене, всъщност се свежда до чисто и просто бачкане.

Вместо да си направим нещо страхотно за вечеря.

Добра в смисъл вкусна, ароматна и добре изглеждаща - на която да се насладиш не само като вкус.
Ядене и наплюскване са две различни неща, но за съжаление поради липсата на време, често се бъркат.

Майка ми е разказвала как в І-ва девическа преди 44 г. са се подигравали на момичетата, на които майките работят. Не било прието. Считали ги за крайни бедняци, а мъжът за некадърник. Толкова не може да изкара пари, че жена му трябва да ходи на работа!
Сега нещата са други - няма да коментирам, знаем си как е :)))

Не знам дали е от възпитанието, или аз имам някаква такава нагласа, но определено предпочитам нещо сготвено в къщи пред храненето и в най-добрия ресторант. Не съм образцова домакиня, в никакъв случай, но стигне ли се до хапването, съм способна да се развихря.

На времето, понеже съм отраснала в соца, ми звучеше странно когато дядовците ми казваха какъв голям срам е за мъжа жена му да работи.

Работата е там, че в момента дори в световен мащаб за издръжката на едно семейство трябва да работят и двамата. Което аз не одобрявам - за мене основната и най-важна задача на жената е да си отгледа дечицата с любов за колкото се може по-дълъг период от време.

Аз също смятам , че основната роля на една жена е да отгледа и възпита децата си , както и за де грижи за дома си.Това съвсем не изключва участието на съпруга и е въпрос на взаимно разбирателство.Сегашните обстоятелства обаче не съдействат за това и повечето жени работят.Това определено пречи да бъдат добри майки и съпруги едновременно.Ако удпяват то това е с цената на стрес!Иначе връщайки се на съвета на баба ти мога да кажа , че е била права!Поздрав!

Вече берем последиците от нея... Не ми се коментира щото е страшно.

Хубавото е, специално за БГ, че дамите започнаха да раждат. По едно време раждането на дете беше извънредно събитие, а сега все повече се престрашават. Въпреки огромните трудности. Защото детето е единственото истинско нещо, което човек може да създаде - другото е вятър.

Ето защо ти пожелавам пълна къща с внуци. Ако пък ти се прави дете - направи :-)

усложнена обстановка голямо удовлетворение ми носи, че изпълнявам много роли, и все главни :-)

плашещото е, че колкото повече съм силна, активна, динамична, и други подобни глупости жена; толкова по-малко място оставям на мъжа до мене да е мъж. а това наистина е катастрофа.

Пък наесен, като се появи второто внуче и стана 100 % дядо - от двете дъщери по едно, може да се замислим...
Въпреки че, ако ставаше с мислене до сега да имам детска градина :)))

ползвай предпазни средства :-)

То замисля ли се - ойде коня у реката :)

слънце пече, нагрява отвън. мисли напират - жега отвътре. за външно препоръчвам шапка, чадър, сенник и прочее. за вътрешно средства няма открити (същата работа като при бронебойните патрони ;-)), така че умната.

днес много акъл давам, притеснямам се да не ми свърши...

Ако един мъж е с мен само заради едната топла вкусна вечеря , по-добре да съм сама и без мъж.Голяма част от жените , които ги мързи да работят се оправдават ,че трябва да гледат детето.И така докато детето се ожени.После пък реват,че не ги вземат на работа.Готвя отвратително и задържам успешно (за сега) съпругът си без да си го поставям за цел.

... и не съжаляват.

аз не съм мъж, но ако ми зададат горния въпрос, ще отговоря като Мечо Пух - И ДВЕТЕ.