2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1667 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:14
Под хороскопа се мъдреше талонче за безплатна обява и Петко, привикнал да налита на всичко безплатно, не устоя, разбира се. Изряза го прилежно с ножичка за нокти, останала от неизвестна мадама, минала и заминала покрай жилището му. Те редовно си забравяха по нещо, особено откакто му спряха тока и най-много спомени имаше от тези, дето си тръгваха я вечер, я нощем, я рано сутрин по тъмно. Закономерност.
Петко приглади криво изрязаното пръвоъгълниче и се зачуди какво да обяви. За продаване нямаше нищо, но... И внезапно му светна.
Петко плю още веднъж вдясно, както си правеше по навик, и с едри четливи букви написа: “Отдава се съпруг под наем. Цени по договаряне. Мога да седя на фотьойл, да чета вестник, да гледам телевизия и да пия питие по избор на наемателката. Мезето незадължително. “
Тук знаците които му се полагаха свършиха и Петко се охарчи някоя и друга стотинка да пусне билета си за щастие в близката поща, където с гърдестата дамичка зад гишето си беше имал това-онова на времето и тя не устоя да се бръкне и да му върне стотинките за марката, като прибави още малко, достатъчни за кафе от автомат. От самото начало се зададоха ясни знаци, че инициативата му ще се окаже успешна и звездите не лъжеха. Дори със стара дата. Брей, астроложка му стара....
Мина почти цяла седмица, в която Петко я караше на малки почерпки от хора, хванати в момент на слабост. Поддържаше форма с лягане по мръкнало, поради което ставаше рано и гладен, пак поради което се сдоби с леко кльощава фигура и май-май все по-малко заприличваше на типичния съпруг с шкембе, но... никой не е идеален. Добре че поне телефона му беше още включен – жест от една жена пак, която се отби за два-три дни щото била в командировка, а чакала важни обаждания и се изръси с някой и друг лев. И същия тоя телефон взе, че звънна.
Не беше звънял от седмици – смееше ли някой да му се обади. Всичките му познати, приятели и роднини до девето коляно знаеха, че това си е риск, при който все губеха минимум 1 бира. Но сега звънеше. Петко изпита позабравеното чувство да вдигне слушалката. Оттатък се чу женски глас: “Ало, подали сте обява за съпруг под наем”.
На Петко в първия момент гърлото му пресъхна.
Но при мисълта за питието и мезето моментално се оправи и леко дрезгаво отвърна: “Да?”
“Имате ли препоръки за длъжността?”
“Ама как, разбира се” – отвърна Петко, като пред очите му като на лента преминаха десетина съседки, начело с пощаджийката, които като нищо биха драснали нещо в този дух, за да спестят от почерпки, а и като жест към добрите стари времена, разбира се, когато Петко все още взимаше помощи и можеше да бъде щедър в рамките на социалните пари.
“Тогава се явете утре в 8.00 сутринта с препоръките в кафето на ъгъла на “Х” и “У”. Ще бъда в бял костюм, черна чанта и обувки…
***
...следва продължение...