Отдавна, отдавна, когато покрай Университета още минаваше трамвай, до входа срещу Ялта имаше трамвайна спирка, и точно на тази спирка аз и А. чакахме трамвая. Беше жарко лято, трамвая не идваше и не идваше, и духна хладен вятър, и слънцето се скри зад облаци, и небето се покри с тъмносиви вълма, и затрещяха гръмотевици, и заваля дъжд - като из ведро.

Разбира се, и двамата нямахме чадър - и времето по никакъв начин не ни предупреди; и "страдахме" от безгрижието на младостта, която не се грижи за следващата минута, камо ли за час-два напред; и бяхме влюбени.

Стояхме миг под пороя, дъждовната вода - отначало топла, плъзна хладни струйки по телата ни и ние потърсихме защита един във друг. Там, до университета, под едно дърво, и под дъжда, намерихме подслон в прегръдката, в топлината един от друг, и във целувката.

Не помня колко време останахме така, но изведнъж усетихме, че дъждът, спря да вали над нас, макар и да плющеше наоколо с пълна сила. Огледахме се и видяхме една светлоока светлокоса жена с усмивка на ангел - тя държеше чадъра си над нас - мокрите целуващи се двама - самата тя вече мокра до кости.

Продължихме да се целуваме - защото се обичахме, и защото там, на трамвайната спирка, над нас бдеше един ангел с чадър.

Затрогващи спомени!

настоящето е маааалко по-различно (сега аз обикалям с чадър и дебна целуващи се влюбени, за да ги заслоня).

и отгоре на всичкото трябва да вали и дъжд! кошмар!

Да играеш ролята на ангел закрилник не е лесно!!!!

освен това, веднъж си направих тест за това какъв пърсън съм, и се оказа, че съм ейнджъл. ей в този момент инвестирах в чадър и хукнах по улиците, а за оправдание днес написах и горния постинг.

в живота като кажеш "а", трябва да кажеш и "б", и после да си доизкараш азбуката ...

Спомените винаги са ни мили, но ти успяваш да кажеш винаги много с малко думи. Поздрави.

Малко плагиатско звучи, но ще го кажа: "Думите са ми скъпи" :-)

:-)))))

понякога като се разхождам по улиците ми се струва, че съм попаднала на изложба на образци на човекостроенето.

и всичките ми хубави спомени са свързани предимно с хора - често напълно непознати.

толкова много влюбени е посрещнала и изпратила...може само да се радваш,че си една от тях.:-)))

помня и старата Пролет, където свиреха класическа музика и какво ли още не. Както се казва, мога да напиша историята на София паве по паве :-)))

Искаше ми се аз да съм го написал...

Кога е било това? От 24-25 години поне няма там трамвайна линия...

по-добре :-)

прав си - преди 26 години...

на на половин картон джими хендрикс съм виждал. дойде при мене, даде ми цигара и ми каза адски мнгоооо истини за живота

сподели поне една от тези истини :-))))))

A ушев какво мисли за тия твои картони?

Благодаря Ви...от сърце..човека е сянка без подобни мигове.

доказват, че е живо :-)

ако ангелите се срещаха по-често.
Дали обаче нямаше да ги примем за досадни натрапници?

че ги срещаме НЕПРЕКЪСНАТО, обаче ги приемаме за досадни натрапници :-)

как мислиш, възможно ли е?

изложеното е функция на морала на човека, неговото възпитание, образователен ценз...Пустословието няма да Ви издигне дори в собствените Ви очи, защото съвсем не сте глупав!
Нали се сещате защо Ви го пиша?

но да ги приемаме за досадни натрапници! Май дори е неизбежно!

мнението е нещо лично, и когато човек го изказва, е винаги прав - поне за себе си.

отношението е нещо още по-лично, и при него човек по-рядко е прав - дори за себе си.

не винаги имаме свободата да избираме с кого да се срещнем, но определено имаме свободата да приемем присъствието на някого в живота си както решим.

май отношението ни към Ангелите е различно. прочее, разнообразието радва (едно време знаех тази сентенция на латински)

Хареса ми ,много и в тази горещина и на мен ми стана прохладно от този дъжд. И на мен ми стана приятно че вие се обичате ,дано ангела наистина да ви пази

а напоследък почти всичките ми роднини, приятели и познати:

- търсят мъж/жена
- търсят нова работа
- търсят и двете

да те намери...

любовта а и работата ще ги намери!:)

вече го умея - мисля, че страдам от синдрома "Иван Василиевич" и се пристрастих почти към смяната на професията.

а търсенето на мъж... при няколко милиарда мъже на планетата това сигурно е безкрайно лесна процедура, обаче в тази област аз съм се заинатила и проявявам постоянство. т.е. считам себе си за намерила :-) и няма кой да се опита да докаже противното

Поздравления. Най-истински. И аз съм се заинатила, че на есен ще търся нова работа та да видим. И по-другото май си приличаме.

говорех за приятелите ти!

човеците са като кръстопътища - в един момент, за да сортираш възможностите, трябва да си сложиш светофари и пешеходна пътека

с които се случват действителни събития, и всяка прилика едва ли е случайна :-)

да обикаляш за целуващи се :)

на мястото на коментара си представи нещо по твой вкус. успех :-)

(идеята ми беше коментара да прозвучи някак зловещо. получава ли се?)

пак усещам нотки на подканяща развратност ;)

на Бостанджиев & Алгафари

haha :)
prekrasno izjivqvane :)
iskam i az :P
;)

една отдавнашна песен на Емил Димитров: "Това е една стара история, която се повтаря от векове. За нея трябват само хора..."

Елен, според мен, когато човек изказва мнение във форумите, не е много важно какво ще напише.

ами защото аз отскоро съм в blog.bg, и отскоро съм и "писател", и читател. затова в началото не свързах въпроса от заглавието на коментара ти с конкретни лица и събития. обаче по-късно полюбопитствах, свързах, и реших да изтрия коментара.

защото любовта, омразата, забавлението, разбирането и т.н. са все взаимни неща (по мое мнение). It takes two to tango. като партньор за танц си невероятен (имам предвид като съблогър), но просто беше пуснал кофти музика (по мое мнение, а блога си е мой :-) )

и ти изтрих коментара.

твоето одобрение означава много за мене.

Моята дума наистина има известна тяжест тук, в Блог.бг.

вервам ...

то ми се стори толкова хубаво, че реших да не продължавам натам, току виж съм си развалил мнението.
Браво Руми, още по соц време си виждала ангели - ти си Дисидент! Можеш да кандидатстваш за заслужена пенсия!

и мерси за оценката и съвета

защо ми изтри коментара - не е честно!

стар дисидентски навик. видях в коментара ти конкретно име, и веднага класифицирах информацията. от страх да не ми спрат пенсийката.

ногу ма кефи как е написано. Аз имам много бегли спомени за трамвая, който въртеше около университета, май беше номер 4 или три, но бях много мъничък и примерно изобщо нямам идея как е минавал по Иван Асен 2, но имам един много красноречив спомен от приказка на баща ми, че трамваите едно време не са имали врати и когато се връщал от някакъв мач от "Васил Левски" с трамвая, един човек се изпуснал от стълбичката точно някъде до онова място и трамваят го осакатил... То това не е ногу в контекста на хубавия пост, но си мислих дали наистина трамваят е бил такъв (баща ми не мога да го питам вече) и нагоре по Иван Асен 2 къде е отивал.
Поздрави :)

трудно давам точни отговори. отношенията ми с това животно са непредсказуеми и гледам да го избягвам.

Странно как от една красива история всеки започва да дърпа на където му сочат интересите и разбиранията, докато ценното в споделеното съвсем се изгуби. А добри хора вярвам има много и са много по силни от лошите, ако позволите да се изразя по детски наивно. Чудесна приказка за възрастни. Е, някои трябва да се върнат в часовете по литература и да си припомнят що е то анализ на произведение и къде е мястото на трамвая в цялата история. Но всъщност това е и уникалното на блоговете, невероятното и многобройно пречупване на изказаното в призмите на различията. Интересно нали? Хареса ми за човеците и кръстопътищата, но винаги ще има такива, които ще пресичат на червено. Всъщност то май си е в правилата на играта наречена живот. Успех Руми!

а чрез общуването вселените се докосват и всяка споделя това, което носи в себе си.

аз вярвам, че ценното е човешкият контакт и когато е добронамерен, той сближава, независимо от споделеното.

Успех!

Нямам какво да добавя тук!